Източноевропейците си научиха урока
На 1 май 2004 г. разделената от Желязната завеса Европа още веднъж се сплоти. Източният блок се трансформира в Западен блок. Балтийските републики Естония, Латвия и Литва, Словения и днешните страни от Вишеградската група Полша, Унгария, Словакия и Чехия, както и южните островни страни Кипър и Малта станаха пълноправни членове на Европейски Съюз. По този метод Европейски Съюз набъбна от 15 на 25 страни и популацията му се усили с 20%. Настроението беше еуфорично и всичко изглеждаше пределно ясно. Източноевропейците просто трябваше да вършат всичко като западноевропейците и тогава животът им щеше да стане толкоз добър, колкото този на западноевропейците. Няколко години всичко вървеше добре. Стъпка по стъпка Изтокът се причисли към Запада.
Застой вместо икономическо знамение
През 2009 г. обаче пристигна икономическата рецесия и ножицата на благосъстоянието сред Изтока и Запада се разтвори още повече. Хората в Източна Европа усетиха не икономическото знамение, а стагнацията. Вместо благосъстояние западната интеграция сътвори един дребен пласт от нахално богати печеливши и екзистенциална неустановеност. Цените се покачваха, приходите обаче оставаха ниски. Хората не знаеха какъв брой дълго още работните им места ще бъдат сигурни, съвсем никой не можеше да си разреши отпуска, две цялостни заплати не стигаха за изхранването на четиричленно семейство. Мизерният, само че сигурен живот по времето на комунизма се трансформира в битка за оцеляване. Еуфорията беше последвана от огромно отрезвяване. Последицата от това развиване беше един тип образователен развой. Оказа се, че концепцията да се прави всичко както на Запад не беше най-хубавата, тъй като стопанската система и обществото не са по този начин постоянни и зрели като там. Избирателите гласоподаваха за държавни управления, които се противопоставяха на западноевропейците. Държавата се намеси по-силно в стопанската система. Западните концерни, които до тогава бяха ухажвани, бяха осъдени с изключителни налози. Страните от Вишеградската четворка се сплотиха в един тип съюз за самозащита, с цел да могат да пазят по-добре своите ползи в границите на Европейски Съюз. Новите хрумвания от Запада се ревизираха скептично и нерядко биваха отхвърляни. Културата на гостоприемството по отношение на мигрантите, отслабването на националната държава и отдаването на от ден на ден власт на европейските институции нямат смисъл за нас, споделяха източноевропейците. От друга страна, те одобряваха основаването на обща европейска войска и виновна икономическа политика с по-малки държавни задължения. Източноевропейските страни се договориха взаимно да подсилят своите стопански системи, вместо непрекъснато да се ориентират по Запада. И от 2012 г. социалният артикул в района пораства два пъти по-бързо, в сравнение с в останалата част на Европейски Съюз. Най-сетне се покачиха и приходите, частично доста. В последна сметка новите страни членки си научиха урока: по какъв начин да работят ловко в границите на съюза и да коват обединения, с цел да пазят най-добре личните си ползи.
Никъде поддръжката за Европейски Съюз не е по-голяма
Това е една история на триумфа, която обаче старите страни от съюза често не схващат от чист морализъм. При този морализъм става дума на първо място за частично оправданите обвинявания за неспазване на върховенството на закона и за това колко авторитарни или недемократични и на първо място неблагодарни и евроскептични били източноевропейците. Истината обаче е друга: на никое място другаде поддръжката за Европейски Съюз не е толкоз огромна. Никъде другаде жителите, които искат страните им да изоставен Европейски Съюз, не са толкоз малко, колкото в Източна Европа. Кризата на доверието в Европейски Съюз е рецесия на Запада и Юга, а не на Изтока. Това удостоверяват и всички социологически изследвания.
На базата на горчивия исторически опит източноевропейците са реалисти. Те схванаха по какъв начин действа действително съществуващият Европейски Съюз. Разбраха и с какви старания би трябвало да се потвърждават, с цел да не изгубят идентичността си. Те образуват със самочувствие общоевропейския дискурс, тъй като това е и тяхната Европа. Те също имат глас в тази Европа и го надигат. По този метод Европейски Съюз стана многолик. С други думи: има повече разногласия. Но разногласието е изпитано средство за намиране на решения.
Застой вместо икономическо знамение
През 2009 г. обаче пристигна икономическата рецесия и ножицата на благосъстоянието сред Изтока и Запада се разтвори още повече. Хората в Източна Европа усетиха не икономическото знамение, а стагнацията. Вместо благосъстояние западната интеграция сътвори един дребен пласт от нахално богати печеливши и екзистенциална неустановеност. Цените се покачваха, приходите обаче оставаха ниски. Хората не знаеха какъв брой дълго още работните им места ще бъдат сигурни, съвсем никой не можеше да си разреши отпуска, две цялостни заплати не стигаха за изхранването на четиричленно семейство. Мизерният, само че сигурен живот по времето на комунизма се трансформира в битка за оцеляване. Еуфорията беше последвана от огромно отрезвяване. Последицата от това развиване беше един тип образователен развой. Оказа се, че концепцията да се прави всичко както на Запад не беше най-хубавата, тъй като стопанската система и обществото не са по този начин постоянни и зрели като там. Избирателите гласоподаваха за държавни управления, които се противопоставяха на западноевропейците. Държавата се намеси по-силно в стопанската система. Западните концерни, които до тогава бяха ухажвани, бяха осъдени с изключителни налози. Страните от Вишеградската четворка се сплотиха в един тип съюз за самозащита, с цел да могат да пазят по-добре своите ползи в границите на Европейски Съюз. Новите хрумвания от Запада се ревизираха скептично и нерядко биваха отхвърляни. Културата на гостоприемството по отношение на мигрантите, отслабването на националната държава и отдаването на от ден на ден власт на европейските институции нямат смисъл за нас, споделяха източноевропейците. От друга страна, те одобряваха основаването на обща европейска войска и виновна икономическа политика с по-малки държавни задължения. Източноевропейските страни се договориха взаимно да подсилят своите стопански системи, вместо непрекъснато да се ориентират по Запада. И от 2012 г. социалният артикул в района пораства два пъти по-бързо, в сравнение с в останалата част на Европейски Съюз. Най-сетне се покачиха и приходите, частично доста. В последна сметка новите страни членки си научиха урока: по какъв начин да работят ловко в границите на съюза и да коват обединения, с цел да пазят най-добре личните си ползи.
Никъде поддръжката за Европейски Съюз не е по-голяма
Това е една история на триумфа, която обаче старите страни от съюза често не схващат от чист морализъм. При този морализъм става дума на първо място за частично оправданите обвинявания за неспазване на върховенството на закона и за това колко авторитарни или недемократични и на първо място неблагодарни и евроскептични били източноевропейците. Истината обаче е друга: на никое място другаде поддръжката за Европейски Съюз не е толкоз огромна. Никъде другаде жителите, които искат страните им да изоставен Европейски Съюз, не са толкоз малко, колкото в Източна Европа. Кризата на доверието в Европейски Съюз е рецесия на Запада и Юга, а не на Изтока. Това удостоверяват и всички социологически изследвания.
На базата на горчивия исторически опит източноевропейците са реалисти. Те схванаха по какъв начин действа действително съществуващият Европейски Съюз. Разбраха и с какви старания би трябвало да се потвърждават, с цел да не изгубят идентичността си. Те образуват със самочувствие общоевропейския дискурс, тъй като това е и тяхната Европа. Те също имат глас в тази Европа и го надигат. По този метод Европейски Съюз стана многолик. С други думи: има повече разногласия. Но разногласието е изпитано средство за намиране на решения.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ